Стоян Попов2026-03-192026-03-1920172535-0935https://doi.uni-plovdiv.bg/handle/store/998Настоящата работа разглежда изображения на боздугани върху паметници на изобразителното изкуство, свързани с българското средновековие. От днешните български земи са ми известни пет храма със запазени изображения на боздугани. Те са от периода ХV – ХVІІ в. Такива има в стенописите от църквите „Св. св. Петър и Павел“ във Велико Търново (от ХV в.), „Св. Георги Победоносец“ в едноименния манастир край с. Кремиковци, Софийско (ок. 1493 г.), църквата на Алинския манастир (ХVІІ в.) и в арбанашките „Рождество Христово“ и „Успение Богородично“ (и двете от ХVІІ в.). Голям брой изображения от мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица (датиран във втората половина на ХІІ в.) показват боздугани. Макар и предадени доста схематично те са разделени в четири групи, съобразно формата и характеристиките на бойните им глави.otherбоздуганистенописиминиатюриЙоан СкилицаArticle